ВЛАДО  ЛЮБЕНОВ
 
        БРАЧНИ СОНЕТИ
 
                    2002г.
виж корица
 
     © Владо Любенов, автор, 1997-2002г.
                    Всички права запазе
 
 
             Съдържание
 
  Свличане
  Тътен
  Остров
  Гланц
  Жажда
  Флирт
  Позволение
  Залог
  Неизбежно
  Здрач
  Единак
  Време
  Прилепване
  Раздразнение
  Любов
  Разкаяние
  Отрупване
  Собственик
  Приятел
  Прозрачност
  Чувствителност
  Отчаяние
  Страхове
  Ефтаназия
  Надмогване
  Раздвояван
 Супата на Линда

 

               СВЛИЧАНЕ
 
 

                Едно потайно, странно напрежение
                разцепваше леглото между нас,
                и губеше се мойто вдъхновение
                във дупките на хладния ти глас.

                Като река в полето от къртичини
                изчезваше страстта ни - водопад,
                и тиня от душевното ни свличане
                полепваше по нашия креват.

                Сивееха и белите възглавници,
                и русата ти пухкава коса.
                Като тюлен затънал с черни плавници
                опитвах се и аз да се спася...

                Опитвах се, но знаех тайно пак,
                че неспасяем става всеки брак!

 
 
 
 

               ТЪТЕН
 
 

                Във не една и две спокойни вечери
                докосваха се наште духове.
                Но днес мълчим като огромни глетчери
                с безкрайно вкочанени ледове...

                И все така във синкаво сияние
                изглеждаме сближени отстрани,
                но ни дели огромно разстояние
                и ред непробиваеми стени.

                И все по-тесен е за двама пътя ни,
                и все по-остри наште върхове.
                Докоснем ли се - се разнасят тътени,
                и продължават сякаш векове...

                И може би след десет ледни ери
               ще се стопим, и пак ще се намерим...



                ОСТРОВ
 
 

                Ти знаеш мойте мисли наизуст,
                познаваш мойте чувства и постъпки,
                със мене си като на остров пуст,
                обходила го със безбройни стъпки.

                Разбирам, че мечтаеш някой ден
                на хоризонта кораб бял да се покаже.
                Но нямаш избор друг, освен със мен
                да изживяваш своите миражи.

                Да, аз съзнавам своята вина,
                затуй, че предизвиквам в теб досада.
                Но имах аз и мачта и платна,
                когато беше хубава и млада...

                И иска ми се остров да не съм,
                а корабът отплувал в твоя сън...


                ГЛАНЦ
 
 

                Изграждах цял живот предпазни мрежи,
                за да запазя брачния ни гланц.
                И може би затуй невинно свежи
                изглеждахме в любовния си танц.

                Блестеше всичко лъскаво и чисто,
                неотразимо синьо - ден след ден.
                И както на туземец със мънисто, -
                безкрайно ми завиждаха на мен...

                Аз все по-често мисля натъжено,
                че бракът туй е порцелан най-скъп,
                и питам се дали ми е простено
                да го разбия в някой остър ръб!

                Какво че светлината му е синя -
                отдолу е обикновена глина.



               ЖАЖДА
 
 

                Светът е нежен. Хубави жени
                разсипват щедро свойта прелест в мрака...
                А аз - като отшелник отстрани -
                живея със трохите си от брака...

                Протегна ли ръка - след миг, аз знам,
                ще ме засипят с нежна милостиня,
                но аз съм свикнал да владея сам
                и жаждата си - както бедуина…

                Навярно ще се случи някой ден –
                красиво, нелогично, и нетрайно, -
                и аз ще се предам изнемощен
                на жаждата си в тайнството безкрайно...

                Но нека не говориме сега,
                за туй, което носи ни тъга...



                ФЛИРТ
 
 

                Защо приемаш толкова спокойно
                ти флирта ми със друга - прям и смел,
                защо не атакуваш недостойно
                онази, дето аз съм предпочел.

                Нима не виждаш колко е красива,
                и как излъчва нейната душа,
                защо със мен си толкоз търпелива,
                когато искам теб да разруша!

                Нима ми позволяваш да се влюбя,
                та сам разочарован да съм пак,
                и искаш после двойно да загубя -
                и нея, и спокойния ни брак?...

                Защо сега така ме принуждаваш
                да взема любовта, която ти ми даваш!
 



                ПОЗВОЛЕНИЕ
 
 

                Провалям всички твои запознанства,
                а старите следя под микроскоп.
                Общуването ражда свои тайнства,
                но може ли да има тайнства роб?!

                До смърт принадлежиш сега на мене,
                със мен се радвай, страдай и мълчи!
                Опасни са най-малките промени
                пред твойте леснодаващи очи.

                Да се разправям, знаеш, че умея
                със всеки, който носи нова страст!
                Да го прогоня, да го завладея,
                или да го направя смешен аз! -

                Във тебе само правото остана
                да искаш същото от мен в замяна.



                ЦЕННОСТ
 
 

                Ти казваш: изтъкан съм бил от ревност,
               от страст за притежание и власт.
                Това така е, ако ти си ценност, -
                в което се съмнявам вече аз...

                Но тъй да е, - върви при друг тогава,
                щом считаш любовта ми за порок.
                И нека друг духът ти притежава, -
                но гордостта си дай на мен в залог.

                Че току виж, - не бъдеш оценена,
                тъй както оценявал съм те аз,
                и жалка, унизена и смирена
                потърсиш пак закрила в мойта власт...

                Ще трябва нещо ценно да заложиш, -
                да го откупваш после, - ако можеш...


                НЕИЗБЕЖНО
 
 

                Сега ще обвинявам само аз,
                а ти ще замълчиш за миг в смирение.
                Понеже в нас остана малко страст, -
                макар и за горчиво обвинение.

                Понеже в нас остана шепа дух, -
                със който помежду си да воюваме,
                то нека да накажем своя слух
                с жестоки думи без да се преструваме..

                О, знам, че после ти ще обвиниш,
                с дълбоко унижение порязана,
                и няма да поискаш да простиш,
                почувствала, че вече си намразена...

                Но ти жена си, кой ако не ти
                ще може и намразен да прости?!


                ЗДРАЧ
 
 

                Седни до мен. От мен се оплачи.
                Кажи ми, че живеем сиво, скучно!
                Недей ме гледа тъй. Недей мълчи.
                Поне се свий и заплачи беззвучно!

                Лицето ти е пак без капка кръв,
                и всяка мисъл казана - убива.
                Но кой от нас ще каже в час такъв,
                какво покълва, и какво се срива?!...

                Дали омраза трупа се сега,
               или любов под камъните драска,
                и като котка виеща снага
                опитва се навън да се изтласка.

                И кой ще и помогне в този здрач
                освен беззвучния ти женски плач...



                ЕДИНАК
 
 

                Изчаквам те да идеш в друга стая,
                и като вълк спотайвал стръвен глад,
                захапвам самотата си - оная,
                с която ще избягам в моя свят...

                Недей да идваш - стой във коридора!
                Недей да влизаш - остави ме сам!
                Присъствието твое е отрова,
                която ме убива  - грам след грам!

                Но влизаш ти - спокойна и щастлива, -
                неподозираща за моя гърч.
                Ти много си добра и си красива,
                но внасяш в мене мрак, наместо лъч...

                И аз мечтая пак за празна стая,
                тъй както ти - да бъдеш с мен във тая...



                ВРЕМЕ
 
 

                Ти пак заспиваш сгушена във мен,
                тъй както преди много, много време.
                Но моят дух е бивол уморен,
                лежащ сега сред блато от проблеми.

                Прегърнала ме с двете си ръце
                ти дишаш топло в лявото ми рамо.
                Но тъй тежиш на моето сърце
                и ме убива твоето коляно.

                И аз измъкнал се - поемам дъх -
                дълбоко - за да оживея! -
                Един уплашен, стар и болен плъх,
                лежащ в постелята до свойта фея...

                А време бе, когато с любовта
                жадувах да позная и смъртта..
 


                ПРИЛЕПВАНЕ
 
 

                Прилепнал съм към тебе много силно
                и вкопчил съм се здраво в този брак,
                прилепнал съм към теб любвеобилно
                като чорап по нежния ти крак,

                като листо по мъхестата блуза,
                като дете към майчина пола,
                като пиявица, като вендуза,
                и като кърлеж в твоите крила

                от теб аз черпя, пия, смуча, лоча
                любов, любов, любов и пак любов,
                и нощем те затискам като плоча,
                а сутрин съм прилепнал твой пантоф

                със чувството си толкоз всеотдайно,
                че ти ме мразиш искрено и тайно...



                РАЗДРАЗНЕНИЕ
 
 

                Естествено, и днес си раздразнена
                и гледаш като мрачен носорог
                във кухнята си чиста, подредена,
                додето аз отпивам своя сок.

                Каквото и да кажа - все те дразни,
                каквото да направя - скачаш ти.
                И с ужас гледам аз трохите мазни
               полепнали по моите пети.

                И отвратен от своята небрежност –
                отново ти се извинявам аз,
                не искам аз от тебе вече нежност,
                за нищичко не моля в този час,

                а казвам си - не мърдай ти, за бога, -
                щом трепнеш - в миг напада носорога...

 

                ЛЮБОВ
 
 

                Като туземец впрегнат във двуколка
                ти теглиш мен и своя тежък брак.
                В гърдите си усещаш остра болка,
                ала нагоре тичаш пак и пак.

                Поспри, ти казвам, почини си малко,
                спокойно обясни се във любов.
                Но ти изтегляш нашта катафалка
                от калния пореден пътен ров

                и пак летиш сред камъни и тръни, -
                аз виждам твойте кървави пети,
                дори не може вече да те спъне,
                че аз крещя: "Не ме обичаш ти!"

                И стигнала до моят връх далечен,
                ти рухваш... Аз изглеждам вечен.


                РАЗКАЯНИЕ
 
 

                Потискам те със прекалена власт,
                със прекалена страст, с премного грижи...
                Затрупвам твойте чувства пласт след пласт
                и твоят дух не може да се движи.

                О, ужас е да те заровят жив,
                макар и със стремежа благороден!
                Прозрял това, и аз не съм щастлив,
                ала да бъда друг съм неспособен...

                Сега седя до твоята глава
                и милвам я разкаяно и нежно,
                и моля те да бъдеш онова,
                което съм погубил безнадеждно...

                Но мойто разкаяние е част
                от нова и обсебваща те власт!

ОТРУПВАНЕ
 
 

   Отрупана бе масата с вина
   и падаха в нощта метеорити.
   И седна срещу мен една жена
   с космическа вина в очите…

   Ти, седнала до мене, се стопи
   и избледня като звезда далечна.
   А аз, не промълвил дори “прости”,
   изсмуквах с поглед шията и млечна.

   С очите и се любих до немощ
   на таз жена красива и пияна.
   А ти до мен мълчеше цяла нощ,
   дори не се разплака и не стана

   от масата, отрупана с вина
   от масата, отрупана с вина



              СОБСТВЕНИК
 
 

              Сега не съм такъв какъвто бях,
              и вече не обичам безусловно.
              Сега съм станал източник на страх
              и собственик на чувството любовно.

              Сега във всяка твоя дума, поглед, жест
              се вглеждам подозрително и тайно
              и всеки миг подлагам те на тест -
              обичаш ли ме още всеотдайно.

              А ти не знаеш изпитът жесток
              ще свърши ли наистина накрая,
              защото аз ще ставам все по-строг
              и още много, много ще желая,

              додето най-накрая в някой ден
              страхът във теб се слее с тоя в мен…


 
 

     ПРИЯТЕЛ
 
 

     Ти имала си нужда от приятел,
     във който да оглеждаш своя дух.
     Но той за мен е вече “неприятел”,
     щом мъж е той, дори да е евнух.

     Щом мъж е той - невинен или скитник,
     магьосник, мъченик или пък воин,
     за мен е най-опасния противник,
     защото ти предаваш се без бой, -

     на силния - със сляпо възхищение,
     на тайнството - с почти мистична страст,
     на слабия - от чисто съжаление,
     ала къде сред всички тях съм аз?

     Ти просто подминаваш моят дух
     като  жена покрай писклив евнух...
 
 
 
 


    ПРОЗРАЧНОСТ
 
 

    За да заситиш мъжката ми алчност –
    да виждам всичко в теб - като на длан, -
    разкривай се пред мен, бъди прозрачна,
    разкривай се докрай без страх и свян!

    През теб да гледам като през прозорец,
    душата ти да бъде под воал,
    и аз да съм присъстващ царедворец
    на всеки твой интимен ритуал.

    Да зная пътя в тебе, който стига
    до най-прикрития ти женски кът,
    да си мъгла, която в миг се вдига,
    когато те погледна всеки път!...

    Когато станеш истински прозрачна, -
    ще те презра, защото си невзрачна!…


ЧУВСТВИТЕЛНОСТ
 
 

Не мога да приемам ни смъртта,
ни любовта, когато си отива.
Но ти не ги разбираш тез неща,
за тебе мойта болка е фалшива.

За тебе просто всичко е наред,
щом няма още видима причина.
Но трябва ли водата да е лед,
за да запалиш в стаята камина.

Чувствителен си - казваш на шега,
но просто закъснял си с пет-шест века.
Мен, вместо смях, обзема ме тъга,
наистина неясна и далека,

и бих забил в гърдите си кинжал,
ако  не знаех, че не ще ти стане жал...


 
 

ОТЧАЯНИЕ
 
 

Дори не се опитваш да научиш
защо съм тай потиснат и свиреп. -
Опитвам се от мене да изсмуча
женското, което липсва в теб!

Но ти нехаеш в свойта мъжка роля,
превърнала се в скучен философ.
О, скъпа, прегърни ме! - тайно моля, -
отчаян съм от липса на любов!

Къде ти!... - Вече разделени
живеят твойто "аз" и мойто "аз", -
духовни еднополови системи,
затворен кръг, пъпкуващ низша страст!...

Сами възпроизвеждаме се в брака,
ала това ли цял живот ни чака?...
 


 
 

СТРАХОВЕ
 
 

Сънувах, че изневеряваш с друг.
Ужасен сън - с подробности и прочее…
А снощи бях най-нежният съпруг,
повярвал в твойто женско непорочие.

След този сън съм вече друг човек -
не вярвам в никой, в нищо и завинаги.
Аз зная, че това е само сън… нелек,
но той, да се съмнявам вечно, стига ми.

Ти давиш се от сълзи: “Няма друг!”
Но аз не вярвам в твойто непорочие!
Аз – най-недоверчивият съпруг –
повярвах в гадни сънища и прочее…

О, страхове дълбоко скрити в мен,
бъдете в моя сън, но не и в моя ден!

 

                ЕВФТАНАЗИЯ
 
 

                Подобно болен, сложен на система,
                ти храниш ме на капки със любов,
                надявайки се пак да се съвзема,
                и за живота пак да съм готов.

                Аз зная, че е вече празна банка
                измъченото ти от дълъг брак сърце,
                ала и аз съм станал грозна сянка
                протегнала в отвъдното ръце.

                Аз нямам сили, ала имам право,
                и моля те, - убий го този брак!
                Но ти ми връзваш китките по здраво,
                иглата ми наместваш нежно пак,

                и капка подир капка, ден след ден -
                живеем си живота отреден...
 

 

  НАДМОГВАНЕ
 
 
 

   “Влюбих се. Напускам те. Прости.”
    Събра кураж и ми написа ти…

   Като нещастен стар и много тъжен лъв
    загубил си любимата играчка,
    аз свих се върху пода като връв,
    мечтаейки скръбта ми да ме смачка.

    Вървяха бавно ден след ден и нощ след нощ…
    А аз лежах, лежах и се смалявах.
    Скръбта ми преминаваше в разкош
    и за какво съм тъжен бил, забравях.

    И като коте свито в кожен мек калъф
    усещах как порастват ми мустачки,
    и си мечтаех как ще стана лъв
    и пак ще имам хубави играчки!
 

    РАЗДВОЯВАНЕ
 
 

    Излязох на театър с друга аз,
    за да усетя как е да си с друга.
    А казваше ми вътрешния глас:
    “На дявола недей прави услуга!”

    Уж цяла вечер носех те със мен,
    но другата изтри те като с гума.
    И аз - непоносимо раздвоен -
    избрах на мимолетното парфюма.

    И върнал се в един ужасен час,
    видях че спиш – от чакане – на стола.
    Съблякох те в леглото нежно аз,
    но виждах друга мимолетно гола…

    И после пуших цяла нощ навън,
    повярвал, че животът ни е сън…

 

СУПАТА НА ЛИНДА
 

                      На Янчо Михайлов
 

Разхождал децата си цял ден из парка,
аз дремех на пейката омързелен,
когато във рокля прозрачна и ярка
една млада майка седна до мен.

От дума на дума, покрай децата,
споделяхме разни домашни неща.
Аз и признах, че поливам цветята,
тя пък – че готви със лекота.

След туй и показах, как трябва да чупи
на цветето връхчето, ако много цъфти.
А тя ми написа рецепти за супи,
които сама сътворила… почти.

А децата играеха край пейката синя,
слънцето губеше от свойте лъчи,
и ние разбрахме, че денят е отминал
по сенките плахи във наште очи…

Ще се върна във свойта семейна хралупа
и ще покажа че брака не ме гнети,
ще сготвя на жена ми от нейната супа
и ще си легна в леглото, сит от мечти.